Р Е Ш Е Н И Е

 

№…446………/05.10.2009г.,гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия, трети въззивен състав,в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и девета година,в следния състав:

          Председател: Минка Трънджиева

          членове: Венцислав Маратилов

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело № 613 по описа на Съда за 2009 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение,постановено на 21.05.2009г. по гр.дело № 2847/2008г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта,с която е уважен иска по чл. 213 от КЗ предявен от ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане”, със седалище и адрес на управление : гр.София,ул.”Георги Бенковски”№3, представлявано от В. А. и Н. Ч.-изпълнителни директори против Н.А.З. ***, като е осъден ответника да заплати сумата в размер на 3 606,00 лева,ведно със законната лихва,считано от 20.11.2006г. до окончателното изплащане ,както и да заплати сумата в размер на 170,00 лева- представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по компенсация.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК Н.З. чрез пълномощника си-адв.И.Ц.-ПАК твърди,че така постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи за порочност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Твърди,че първоинстанционният съд необосновано е приел,че иска е доказан по размер. С приетото по делото заключение на вещото лице не се установявало по безспорен начин,че новите части за автомобила действително са вложени, както и че е правен ремонт на старите. Твърди,че след като не е правен оглед на автомобила от вещото лице не би могло да се приеме,че заключението му установява действителната стойност на необходимия ремонт.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло.Претендира съдебно-деловодни разноски.

          В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и

 

- 2 -

 

събраните по делото писмени доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

С исковата си молба против Н.А.З. ***,с ЕГН ********** ищецът ЗПАД”ДЗИ- Общо застраховане”, със седалище и адрес на управление : гр.София,ул.”Георги Бенковски”№3, представлявано от В. А. и Н. Ч.-изпълнителни директори,чрез пълномощника си-адв.М.З.-***,кантора 6 твърди,че на 21.06.2006г. ответникът по иска като водач на лек автомобил „Форд Фиеста”,с ДК№ РА 0919 АМ е реализирал ПТП,за което е бил съставен Протокол за ПТП № 902768 от РПУ-Пазарджик,в който протокол е установено,че причина за произшествието е поведението на ответника като водач на МПС.  Ответникът по иска не е спазил необходимата дистанция и е ударил пострадалото МПС,като освен това към момента на произшествието не е имал валидна застраховка гражданска отговорност. Ищецът твърди,че на лек автомобил с ДК № РА 0080 АН са нанесени щети в размер на 4 129,60 лева,която сума след приключване на ликвидационната преписка с платежно нареждане от 20.11.2006г. е изплатил на автосервиз ЕТ”Хариел-Стоян Костов”, който е извършил ремонта на увредения автомобил. Ищецът посочва,че с изплащането на застрахователното обезщетение за него възниква правен интерес да потърси вземането си от ответника, поради което моли съда да постанови решение,с което да го осъди да му заплати сумата в размер на 4 129,60 лева- представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение,ведно с присъждане на законната лихва,считано от 20.11.2006г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебно-деловодни разноски.Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

           Ответникът по исковата претенция Н.А.З.,чрез пълномощника си-адв. И.Ц. оспорва същата по размер, ангажира доказателства.

От фактическа страна във въззивното производство не се спори и от представените писмени доказателства се установява,че на 14.07.2006г. е сключен договор за застраховка „Автокаско” на МПС ,оформен със застрахователна полица сер.АК-03А097798 между  К. С. К. и „ДЗИ-Общо застраховане”АД, гр.София,с който е застрахован лек автомобил марка „ауди”, модел „100 авент” с ДК №РА 0088 АН,собственост на застрахования за периода 15.07.2006г.-14.07.2007г. срещу застрахователни рискове „пълно каско”,съобразно общите условия към договора за застрахователна сума 6 500,00 лева.На 21.09.2006г. в гр.Пазарджик е настъпило пътно-транспортно произшествие ,при което са причинени повреди на  застрахования автомобил,описани в Протокол за ПТП от същата дата и опис-

 

- 3 -

 

заключение по щета,съставено от застрахователя. Според неоспореното съдържание на протокола за ПТП,произшествието е настъпило поради управление с несъобразена скорост на лек автомобил марка „Форд”, модел „фиеста” с ДК №РА 0919АМ –собственост на ответника в първоинстанционното производство ,като изрично е прието за установено,че се е дължало на неговото виновно поведение.

Приложен по делото е застрахователен договор №071060060820/ 04.02.2006г.,от който се установява,че между ответника и ЗД”Евроинс” е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност” за периода от 04.02.2006г. до 05.08.2006г.- в който смисъл е  и приложеното по делото уведомление изх.№1096/20.02.2007г., с което ищецът в първоинстанционното производство е уведомен ,че посочения застрахователния договор е прекратен,поради неплащане на вноска от уговорената застрахователна премия в срок.

На 25.09.2006г. ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане” ,в качеството си на застраховател по застраховка „пълно каско” на увредения в резултат на събитието от 21.09.2006г. автомобил е уведомен за събитието и причинените повреди по автомобила. Във връзка с уведомлението в ищцовото дружество е образувана щета и е съставен опис-заключение за констатираните увреждания, като видно от възлагателно писмо изх.№858/29.09.2006г. същото е възложило извършване на ремонта на застрахования автомобил на трето лице-ЕТ”Хариел-Стоян Костов”. За вида на извършените ремонтни дейности и за стойността на ремонта ЕТ”Хариел-Стоян Костов” е издал фактура №2560/30.10.2006г. на обща стойност 4 129,60 лева.С преводно нареждане от 20.11.2006г. ЗПАД”ДЗИ- Общо застраховане” е превело сумата от 4 129,60 лева на ЕТ” Хариел-Стоян Костов”

На 08.03.2007г. ответникът  е уведомен за изплатеното в полза на увредения при събитието автомобил и е поканен да възстанови на ищцовото застрахователно дружество в петнадесет дневен срок изплатеното обезщетение.

В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза относно причинната връзка между повредите по лекия автомобил марка „Ауди”, модел „100 авент” с ДК №РА 0088 АН и пътно-транспортното произшествие,настъпило на 21.09.2006г. От заключението на вещото лице безспорно се установява,че всички повреди на лекия автомобил се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице посочва,че стойността на ремонта,необходим за отстраняване на повредите, изчислена по средни пазарни цени на труда и вложените нови части към момента ,когато е настъпило ПТП и е извършен ремонта, изключая задна маска,която подлежи на ремонт е сумата от 3 606,00 лева.

 

 

- 4 -

 

При така възприетото за установено в процеса Пазарджишкият окръжен съд приема,че предявения иск с правно основание чл.213,ал.І от КЗ е основателен, при следните съображения, обосноваващи този извод:

В разпоредбата на чл.213,ал.І,предл. първо е предвидено,че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а когато причинителя на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност”-в правата на застрахования срещу причинителя или срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност”.Обемът и съдържанието на суброгацията ,респ. на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената отговорност спрямо прекия причинител на вредите и неговия засраховател по застраховка „гражданска отговорност” са изрично определени от закона-чл.213,ал.І,предл. първо и второ от КЗ,който постановява,че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано  лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Следователно елементите от фактическия състав на основанието на цитирания текст,които подлежат на доказване,са : наличие на застрахователен договор,възникване на застрахователно събитие-покрит риск по застрахователния договор,изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, установяване на причинителя на вредата и размера на същата.Визираните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като пряк причинител на щетата в случая са налице. Те са безспорни между страните ,а и са установени в хода на първоинстанционното производство,или безспорни между страните са наличието на застрахователен договор, възникване на застрахователното събитие и изплащане на застрахователното обезщетение с встъпване,съобразно закона на платилия обезщетението в правата на застрахования. Спорът по делото е по отношение размера на вредата.

Когато застрахователят по имуществена застраховка и изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице за вреди от събитие,причинено от водач със застраховка „гражданска отговорност” застрахователят встъпва в правото на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „ гражданска отговорност” в обема,в който те съществуват към момента на встъпването. В този случай размерът на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор  за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ,като съгласно чл.208,ал.ІІІ от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни

- 5 -

 

средства,което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на увредените трети лица,се определя по правилата на чл.273 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор,но при всички случаи не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с наредбата за методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди,причинени на МПС. Но,в конкретния случай безспорно се установява, че ответникът към момента на събитието няма сключена застраховка „гражданска отговорност”,поради което не би могло да се приеме,че дължимото на третото увредено лице обезщетение,следва да бъде изчислено по правилата на чл.272,ал.ІІ от КЗ и на Наредбата №24/2006г. Безспорно по делото е установено ,че виновното поведение на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат,същия към момента на събитието няма валидно сключена застраховка „гражданска отговорност”,поради което следва да носи деликтна отговорност. В този смисъл ответникът следва да заплати изплатеното от ищеца обезщетение.

От заключението на вещото лице се установява,че разходите за отстраняване на щетите на лек автомобил  марка „Ауди”,с рег .№ РА 0080 АН са на обща стойност 3 606,00 лева. Вещото лице при изготвяне на заключението си е направило справка за цените на резервни части за този вид автомобили в специализираните сервизи в региона  и е установило несъществени различия в цените на основните резервни части,които не са оказали влияние на крайната оценка, отчитайки и обстоятелството ,че съобразно механизма на ПТП частта-задна маска е подлежала на ремонт,поради което не е било необходимо нейното подменяне с нова. Несъстоятелно е и възражението на процесуалния представител на ответника за липсата на доказателствена стойност на заключението на вещото лице,тъй като последното не е направило оглед на автомобила.Ремонтът на автомобила е извършен в края на 2006г.,поради което с оглед значителния период от време,който е изминал не е възможно чрез оглед да се определи на първо място: дали фактурираните нови резервни части са вложени в автомобила,както и дали е било необходимо закупуване на нови резервни части ,а не ремонт на старите такива. Съдът обсъждайки описаните в опис-заключението и приложените фактури резервни части,преценявайки заключението на вещото лице, съобразно което механизма на ПТП предполага пълно увреждане на подменените части ,приема че описаните повреди съответстват на такъв удар, както и че ремонта е бил действително извършен.  От изложеното дотук ,настоящата въззивна инстанция приема,че поведението на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат ,поради което следва да носи деликтна отговорност. В този смисъл ответникът следва да заплати изплатеното от ищеца обезщетение в размер на 3 606,00 лева. ,ведно със законната лихва, считано от 20.11.2006г. до окончателното й изплащане.

 

- 6 -

 

По изложените си съображения,Пазарджишкият окръжен съд- при констатация за съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение , постановено на 21.05.2009г. по гр.дело №2847/2008г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта,с която Н.А.З. *** е осъден да заплати на основание чл.213 от КЗ на ЗПАД”ДЗИ-Общо застраховане”, със седалище и адрес на управление : гр.София,ул.”Георги Бенковски”№3, представлявано от В. А. и Н. Ч.-изпълнителни директори,със съдебен адрес: гр.Пазарджик ,ул.”Хан Крум”№1А,ет.2,кантора 6-адв.М.З. сумата в размер на 3 606,00 лева,ведно със законната лихва,считано от 20.11.2006г. до окончателното изплащане,както и сумата в размер на 170,00 лева- представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по компенсация.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

 

 

 

                                                                             Председател:

 

                                                                                      Членове: 1.

 

                                                                                                     2.