Р Е Ш Е Н И Е

    445           08.10 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на тридесети септември  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева  

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов                                                                                                                  

                                                                                   Мариана Димитрова

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева  В гр.д. №    629 по описа за 2009 година ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

         Производството е по чл.196 и следващите от ГПК /отм/.

С решение на Пазарджишки районен съд № 439 от 21.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 2053 по описа на съда за 2006 година е осъдена   НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „ , със седалище : гр. София , бул. „Македония „ № 3 , представлявано от изпълнителния директор инж. В. Р. Г., чрез адв. М. от ПАК   ДА ЗАПЛАТИ  на  ЗПАД”ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ представлявано от  Н. Д. Ч. и М. Г. К. К. – изпълнителни директори - чрез адв. М.З.  от ПАК , със съдебен адрес ***, кантора № 6 на основание чл.  213 ал.1  от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 50 ЗЗД  и чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 5077,42 лв.  представляваща стойността на застрахователното обезщетение, изплатено на основание договор за застраховка  по риска „ Автокаско „ със застрахователна полица № 420205213002201/ 2005 г.  за лек автомобил „ПЕЖО ПАРТНЕР„ с ДК № СА 4951 АВ , собственост на „СОФИЯ ФРАНС АУТО „ АД ,  ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 21.11.2006 г. до окончателното изплащане като, ОТХВЪРЛЯ предявения иск  за присъждане на мораторна лихва върху главницата с правно основание чл. 86 ЗЗД , считано от 02.03.2006 г. до датата на подаването на исковата молба в съда в размер на 507,00 лв. като  неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срока по чл.197 от ГПК /отм./ така постановеното решение е обжалвано от Национална агенция „Пътна инфраструктура”,в  осъдителната част на решението.

Излагат се оплаквания,че неправилно съдът бил приел,че следва да бъде ангажирана регресната им отговорност за заплащане на платеното от ищцовото дружество.неоснователно съдът не възприел и възраженията им,касаещи валидността на сключения договор за застраховка,като приел,че увредения автомобил е собственост на лизингодател,което обстоятелство не било доказано.В проведеното пред първоинстанционния съд заседание на 28.03.2007 година било направено искане да се представи от ищеца платежния документ за внесени  суми по застраховка „Автокаско”,както и пълномощно на подалия уведомлението за ПТП.Такива доказателства не били представени.В уведомлението за щета бил посочен номер и дата на застраховка,различна от застрахователната полица.

Подържат още,че не било доказано безспорно по делото ,че ПТП е предизвикано именно от заледяването на пътното платно ,както и ,че пътния участък се стопанисва именно от тях.мотивират това си оплакване.

Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.

Постъпил е писмен отговор от ответника.В него е даден отговор на оплакванията във въззивната жалба,като се подържа ,че решението е правилно.

Съдът,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора,взе предвид следното:

В исковата  си молба против ФОНД „РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА„ гр. София, бул. „Македония „ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. В. Р. Г., ищецът ЗПАД”ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ представлявано от  Н. Д.Ч.и В. Й. А. – изпълнителни директори - чрез адв. М.З.  от ПАК , със съдебен адрес ***, кантора № 6  твърди, че със застрахователна полица № 420205213002201 лек автомобил „Пежо Партнер „ с рег. № СА 4951АВ, собственост на „СОФИЯ ФРАНС АУТО” АД  е бил застрахован по риск АВТОКАСКО  в ЗПАД „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ със срок на застраховката от 07.11.2005 г. до 06.11.2006 г.  Твърди се, че на 16.12.2005 г. водачът на застрахования автомобил  сигнализирал за ПТП , за което бил съставен протокол № 790976 от КАТ – ПП-РДВР Пазарджик , като в същия документ посочената причина за произшествието е несвоевременно опесъчаване  на път ІІІ-843 с. Крушата, по който били образувани ледени покривки, като за поддържането на този път отговоря ИАП чрез регионалната си структура Областно пътно управление гр. Пазарджик. Твърди се ,  че на лекия автомобил  били нанесени щети в размер на 5077,42 лв. , като след приключване на ликвидационната преписка с платежно нареждане № 6-230/ 02.03.2006 г.  ищецът изплатила сумата на „СЕА КАРС” ООД – регионален представител в гр. Сандански на „ СОФИЯ ФРАНС АУТО „ АД по силата на договор за извършване на автосервизни услуги с последния.  Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение, е встъпил в правата на застрахования собственик на увредения автомобил  и за него е възникнал правен интерес да потърси вземането си от собственика и лицето под чиито надзор се намира неопесъчения път.  Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5077,42 лв. ,представляваща изплатено от ищеца обезщетение , ведно с мораторна лихва , считано от 02.03.2006 г. до датата на подаването на исковата молба в съда в размер на 507 лв. ,  законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане , както и сторените съдебно- деловодни разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът,чрез процесуалния си представител е оспорвал иска,като е излагал доводите,които се развиват като оплаквания и във въззивната жалба.

Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

В първоинстанционното производство ответникът също е подържал при  излагане на доводите си по съществото на спора,че липсва пълномощно на лицето ,дало уведомление за щетата,както и платежния документ за изплатена първа застрахователна полица и съответно – доказателства ,че автомобилът е собственост на лизингодателя.

От представените  писмени доказателства се установява , че между ищеца и „СОФИЯ ФРАНС АУТО „ АД  е имало сключена задължителна застраховка „ Автокаско „  в полза на застрахованото лице като собственик на лек автомобил „ПЕЖО ПАРТНЕР”,  ДР №СА 4951 АВ със срок на действие  от 07.11.2005 г. до 06.11.2006 г.  Не се оспорва , а и от представената  застрахователната полица № 4202052130022001 / 04.11.2005 г.  и сертификат № 2201 се установява  , че застрахователната  премия  е следвало да бъде заплатена – разсрочено на четири равни вноски  , а задължението на застрахователя е било да покрие посочените в полицата застрахователни рискове  при управлението на лекия му автомобил.

Съгласно чл. 9 ал.5 от представения рамков договор № СФА – 04/ 2004 г., за който не се оспорва, а и от текста на чл. 32 от същия документ се установява, че е действал към момента на причиняването на процесната щета между застрахователя и собственика на автомобила – застрахователната премия се заплаща еднократно или разсрочено / до четири равни месечни вноски / , като застрахованият е длъжен в 10 –дневен срок от получаване на справка от застрахователя за дължимите плащания по премиите да ги заплати и страните изрично са уговорили , че при извършени прихващания по отношения на платени по този начин суми и от двете страни не могат да се плащат договорни санкции или уговорки , следващи от начина на плащане, включително застрахователните полици, имат сила  както ако премиите по тях биха били платени в указаните в полиците срокове. Съгласно чл. 11 ал.2 от същия договор при частични щети дължимите обезщетения се определят по представени оригинални фактури/ отговарящи количествено и качествено на описа на щетите, изготвен от автоексперт на застрахователя при  огледа на автомобила/ за нови части  и извършен ремонт от оторизирани от застрахования автосервизи, а съгласно чл. 11 ал.5 от договора , когато ликвидацията на щетата се извършва чрез възстановяване на увреденото МПС в доверен сервиз на застрахования за сметка на застрахователя, последният издава възлагателно писмо за ремонт. 

Относно собствеността на автомобила спор в първоинстанционното производство не е възникнал , а и от представеното свидетелство за регистрация на МПС е видно чия собственост е автомобила.

Доводите за липса на  упълномощаване  на лицето ,подало уведомление за ПТП,то съдът не намира за необходимо да ги обсъжда подробно,тъй като от доказателствата по делото е установено,че матов е бил в трудовоправни отношения с лизингополучателя ,за предприемане на такива действие не е било необходимо и нарочно писмено упълномощаване.

Вярно е ,че е налице разминаване в номера на полицата  и посочения такъв в уведомлението за щета,то наистина е налице такова,но останалите  доказателства е видно,че се касае именно за процесния автомобил с всичките му индивидуализиращи белези.

Установено е безспроно , че в срока на действие на застрахователния договор , застрахования лек автомобил  е претърпял  ПТП , установено с протокол № 790976 от 16.12.2005 г. , съставен по надлежния ред от органите на МВР.  От протокола  е видно , че управлявайки застрахованото МПС , лицето А. Е. М.   при преминаване по пътя стопанисван от Областно пътно управление гр. Пазарджик – ІІІ-843 с. Крушата-  попада в участък, в които поради несвоевременно опесъчаване , образуваната ледена покривка  е създала предпоставки за ПТП. В  протокола са описани видимите повреди , констатирани от органите на МВР : „побита предна броня  със счупен халоген, предна и задна дясна гуми, главина и амортесьор счупени „ .

Представен е акт за уведомяване на застрахователя  от лицето А. Е. М. , според който на 16.12.2005 г. върху автомобила собственост на лизингополучателя ” Сие Т. България „ е причинена щета при претърпяно пътно- транспортно произшествие. Посочената причина за произшествието е шофиране по заледен участък, при което автомобилът поднесъл и се ударил в мантинелата на пътя. 

От представените писмени доказателства- възлагателно писмо от 22.12.2005 г., , приемо- предавателен протокол от 04.01.2006 г., калкулация № 384 / 18.01.2006 г.  и фактура № 243 / 27.02.2006 г.  се установява, че във връзка с подписан договор за извършване на автосервизни услуги, ищцовото дружество е възложило на „Сеа Карс „ гр. Сандански извършването на ремонт на повредения автомобил с рег. № Са 4951 АВ , като стойността на този ремонт е 5410,31 лв. / с ДДС , но съгласно протокол за извършена автотехническа експертиза  от 01.03.2006 г. по така извършения ремонт застрахователното дружество е признало щетата в размер на 5077,42 лв. с ограничение на стойността й до 15 % от застрахователната стойност , съгласно възлагателното писмо и подписания между страните договор.

Безспорно също така се установява, че въз основа на съставения опис- заключение на щетата от 18.01.2006 г.  и изготвен  ликвидационен акт  от 01.03.2006 г.    е определена стойността  на причинените щети в размер на 5077,42 лв., като не се оспорва, че въз основа на фактура № 243 с платежно нареждане от 02.03.2006 г.  и приложен към платежния документ опис , същата сума е изплатена от ищцовото дружество в полза на „СЕА КАРС „ООД гр. Сандански.

Областно пътно управление гр. Пазарджик е било поканено ва 2.05.2006 година  от ЗАПАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ АД да заплати на основание чл. 402 ТЗ сумата в размер на 5077,42 лв. представляваща заплатено от застрахователното дружество обезщетение за причинени вреди , като встъпва в правата на застрахования  собственик на увреденото МПС. Не е спорно, а и от представения заверен препис от писмо с известие за доставяне се установява, че тази покана е получена от адресата Пътно управление гр. Пазарджик на 08.05.2006 г. , като не се оспорва, че към настоящия момент процесната сума като главница не е изплатена от ответника на застрахователното дружество.

Като доказателство по делото е представена бланка ,съдържаща общите условия за застраховка „ Автокаско „ на ЗПАД  и  страните не спорят, че същите условия са имали действие по отношение на застрахователния договор , касаещ  настоящи правен спор. Съгласно чл. 35 застраховката влиза в сила от 00 часа посочена за началото на срока на застраховката при условие, че е платена цялата застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане и е монтирана от застрахователя съответната маркировка на МПС, освен ако е уговорен писмено друг начален момент.

От показанията на свидетеля К. П. – служител на ответника , отговарящ за пътен участък Велинград-Сърница, Бърдуче се установява, че Пътна полиция  обикновено уведомява за станалото ПТП съответното пътно управление- по телефона без да се регистрира официално това  и техен представител присъствал  при съставянето на протоколите. Свидетелят установява, че пътните участъци се поддържат в изправност съгласно съществуващите инструкции, като всекидневно се извършва техен оглед и заледените места се обработват с пясък и сол. Опесъчаването било възложено на фирми, а пътното управление имало функции на инвеститор и надзор. Свидетелят уточнява, че ежедневния обход се провежда от фирмата , която е спечелила  търга за зимно и лятно поддържане на пътищата, като пътното управление контролира дали тази фирма работи според договора.

В тази връзка показанията на този свидетел се подкрепят и от представения по делото като писмено доказателство договор за обществена поръчка от 22.08.2003 г., съгласно който Изпълнителна агенция Пътища чрез ОПУ Пазарджик е възложила на „Пътно поддържане „ Пазарджик ЕООД  извършването на текущ ремонт  и поддържане в това число   и зимно поддържане на републикански пътища от ІІ  и ІІІ клас разположени на територията на РПС гр. Велинград, а съгласно чл. 5 ал.5 възложителят има правото  и задължението да упражнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на работите.

Установено е от показанията на свидетеля Г. Г.- съставител на протокола  за ПТП  се установява, че по сигнал на дежурния за съответния район , той посетил съответния участък, който се намирал на пътя от гр. Доспат към с. Сърница преди махала Крушата и установил, че имало частично заледяване на пътя, като водачът на МПС поради непознаване на пътя при навлизане от сух участък върху заледена част, губи контрол върху автомобила  и  излиза извън пътното платно. Свидетелят сочи, че в протокола не е записал точната номерация на пътя с посочване на километричното положение  , но е категоричен , че ПТП  се е случило в района , за който отговоря РПУ гр. Велинград , тъй като е било преди разклона на кръстовището Предела – гр. Доспат. Твърди, че посетил на място и се запознал с условията , като твърди, че ако пътният участък е бил опесъчен своевременно , то това произшествие нямало да се случи. Заледяването се получавало на усойните участъци  и там , където имало слънце през деня , пътят бил сух.

Като се съобразят показанията на този свидетел,които няма основание да не бъдат кредитирани ,то следва безспорно да се приеме,че произшествието е станало в участък  от пътя,отговорен за подържането на който е ответника.Липсата на точно означение на километрите е преодоляна чрез  установеното от показанията на свидетелите.

Като свидетел е разпитан водача на автомобила и неговите показания са в пълно съответствие с показанията на св.Г.. Свидетелят установява още,че  пътя не му бил познат ,времето било слънчево  и пътното платно  в по-голямата си част било сухо, поради което не очаквал, че ще попадне на заледен участък. Нямало атмосферни предпоставки , поради които да кара с повишено внимание, но поддържа, че управлявал автомобила с разрешената скорост. На място нямало обозначения на пътя , които да сигнализират за евентуални проблеми по пътя и необходимост от повишено внимание.

По делото е прието и заключение на експерт със съответната компетентност.Вещото лице е  посочило състоянието на пътя и механизма  на настъпилото ПТП , при което водачът при намалена видимост на ляв завой / в посока гр. Велинград – с. Крушата /  попада на заледен пътен участък и се удря в крайпътната  еластична ограда, като според заключението на експерта скоростта на лекия автомобил е била около 40 - 50 км./ч. Вещото лице определя характера на причинените щети – в предната челна дясна част, които отговорят на описаните от експертите на ищцовато дружество, като действителната стойност на извършения ремонт за изправяне на щетите / в това число нови части, материали за труд/  и със съответните договорни отстъпки  възлизат на 5077,42 лв. . Вещото лице установява още , че е налице причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и установените щети на автомобила. Скоростта, с която , водачът  е управлявал автомобила  е била около 40-50 км./ч. , опасната зона за спиране при така определена скорост на движение при заледен пътен участък, но неопесъчен е около 157-89 м. , а при заледен и опесъчен е около 52-76 м. Описаните в протокола щети съответстват на нанесените щети по описа , в който след подробен технически преглед са констатирани и скрити такива.Експерта е установил също,че в дружеството ,отговарящо за зимното подържане на този път /първоначално провлечено като помагач/ имало записвания за извършени опесъчавания.

Безспорно установено е по делото ,че ищецът е изплатил сумата за ремонта на претърпелия ПТП автомобил.

При така установената фактическа обстановка ,съдът намира ,че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

Касае се за претенция с правно основание чл.213 от КЗ.

осъществяващ надзор  на републиканските пътища, който съгласно чл. 22 ал.1 Закона за пътищата / ЗП / провежда  своята дейност  чрез специализирани звена – областните пътни управления , като ръководителите на звената по ал.1 , или упълномощени от тях длъжностни лица  представляват агенцията  по съдебни дела, възникнали по правоотношения , свързани с тази дейност. Съгласно чл. 8 ал.2 ЗП пътищата са изключителна държавна собственост , като тяхното управление е предоставено на  Национална агенция „ Пътна инфраструктура „ / чл. 19 ал.1 т.1 ЗП / - ответник в настоящото производство. Извършването на ремонтни дейности  по републиканските пътища  е уредено в чл. 44 в ЗП , като националната агенция  участва във финансирането на ремонтни  и СМР на републиканските пътища.

Предявеният главен иск  е за упражняване на регресното право  на застрахователя , с който се иска  от страна на ответника под чиито надзор се намира пътното съоръжение   заплащане на това , което ищцовото дружество  е платило като обезщетение  на увредения – застрахован по договор „ Автокаско „ за виновно причинени от ответника вреди от вещи.

Установено е  , че са причинени имуществени вреди на автомобил , за който между неговият собственик  и ищцовото дружество  е имало валидно сключен застрахователен договор , като в срока на този договор застрахованият  автомобил е претърпял ПТП. Застрахователят е изплатил обезщетението.

. В тази връзка съдът намира за неоснователни поддържаните от защитата на ответника доводи, че в съставения протокол за ПТП липсва посочването на километричното положение на случилото се ПТП. Този протокол не е оспорен своевременно като писмено доказателство от ответната страна , а в същият е отразено , че това събитие е станало по републикански път с обозначение път ІІІ-843 с.Крушата , общ. Велинград. От  показанията на двамата разпитани по делото свидетели – Г. и М., които не се опровергават или смущават от други събрани в настоящото доказателства  безспорно се установява , че местопроизшествието  е в района стопанисван от Районна пътна служба гр. Велинград  и  попада в районна на Областно пътно управление гр. Велинград. От тези показания , както и от съставения на място протокол за ПТП се установява механизмът на пътно- транспортното произшествие   и обстоятелството , че при съставянето на протокола не е присъствал представител на ОПУ не разколебава доказателствената сила на този съставен по съответния ред документ. Според заключението на експерта по автотехническата експертиза налице е причинно- следствена връзка между механизма на ПТП  и щетите установени на автомобила в съставения протокол , а след извършения подробен технически преглед  са констатирани и скрити такива. Автотехническата експертиза установява , че изплатената от ищцовото дружество сума представлява действителната стойност на ремонта / със съответните  отстъпки  и договорни ограничения./

Неоснователни са  възраженията на ответника  касаещи валидността на сключения договор за застраховка, тъй като безспорно от представената застрахователна полица и сертификат  се установява, че  увредения автомобил е бил собственост на лизингодател , с който ищцовото дружество е имал сключен рамков договор , като в срока на застраховката   е настъпило застрахователното събитие и в съответствие с договореностите в рамковия договор  е извършен ремонт  от оторизиран автосервиз за сметка на застрахователя. Освен това в този рамков договор страните са регламентирали особени правила за заплащането на застрахователните премии , поради което при липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че издадената застрахователна полица удостоверява валидно сключен застрахователен договор , който е породил своето действие  и е бил в сила към момента на настъпването на застрахователното събитие.

Подробният анализ на събраните по делото  гласни и писмени доказателства и заключението на съдебно- автотеническата експертиза  съдът счита , дават основание на съда да приеме следва да се ангажира регресната отговорност на ответника  за заплащане на това , което ищцовото дружество  е платило на увредения. От представените по делото писмени доказателства –информация и извлечения от  тетрадки  с информация за пътната поддръжка на пътя   проверени от вещото лице и в хода на съдебно- автотехническата експертиза се установява , че на датата на която се е случило ПТП в същия пътен участък температурите са били под нулата имало е заледяване  и е извършено опесъчаване. Но при преценката на тези писмени доказателства съдът взема предвид, че писмената информация и представените тетрадки са писмени удостоверителни документи издадени от ответника / или от районните му структури / , които удостоверяват изгодни за него обстоятелства , от друга страна от показанията на свидетеля М. , макар и преценени с оглед  евентуалната му заинтересованост от изхода на делото , но подкрепени от показанията на свидетеля Георгиев, който  е присъствал на място, има лични впечатления  и липсват основания за съмнения в неговата заинтересованост или пристрастност – се установява , че точно  на пътният участък описан в схемата на ПТП  е имало заледяване, което не е било опесъчено. Лекият автомобил е аварирал на място до такава степен, че  е станал непригоден за движение, като причинените му щети са били удостоверени в съставения протокол за ПТП и извършената от застрахователя автотехническа експертиза и според заключението на експерта   е налице съответствие с действителната стойност на извършения за сметка на застрахователя ремонт. Следователно било е налице основание за възникване задължението на ищцовото дружество да заплати обезщетение на увредения / в случая чрез заплащането на ремонта на увреденото МПС / , тъй като спрямо него е бил отговорен по силата на сключения застрахователен договор.  А след изплащането му се е породило правото на регресен иск   на застрахователя  срещу лицето носещо отговорност като упражняващо надзор върху веща причинила вредите.

Следователно – предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.като е приел това ,излагайки подробно мотивите си,които въззивният съд изцяло възприема,първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                   Р   Е   Ш   И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Пазарджишки районен съд № 439 от 21.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 2053 по описа на съда за 2006 година е осъдена   НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „ , със седалище : гр. София , бул. „Македония „ № 3 , представлявано от изпълнителния директор инж. В. Р. Г., чрез адв. М. от ПАК   ДА ЗАПЛАТИ  на  ЗПАД”ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ представлявано от  Н. Д. Ч. и М. Г. К. К. – изпълнителни директори - чрез адв. М.З.  от ПАК , със съдебен адрес ***, кантора № 6 на основание чл.  213 ал.1  от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 50 ЗЗД  и чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 5077,42 лв.  представляваща стойността на застрахователното обезщетение, изплатено на основание договор за застраховка  по риска „ Автокаско „ със застрахователна полица № 420205213002201/ 2005 г.  за лек автомобил „ПЕЖО ПАРТНЕР„ с ДК № СА 4951 АВ , собственост на „СОФИЯ ФРАНС АУТО „ АД ,  ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 21.11.2006 г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                2.