Р Е Ш Е Н И Е

   447           08.10 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на тридесети септември  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева  

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов                                                                                                                  

                                                                                   Мариана Димитрова

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева  В гр.д. №    629 по описа за 2009 година ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

                Производството е  по чл.258 и следващите от ГПК.

         С решение на Пазарджишки районен съд № 459 от 25.05.2009 година ,постановено по гр.д.№ 2432 по описа на съда за 2008 година е  отхвърлен иска на В. М. Д. и И.Л.Р. ***,при участвуващи в производството трети лица помагачи на страната на ответника Ю.Ш. и С.Ф., за приемане за установено по отношение на Община Пазарджик,че в действащия план от 1981 година е допусната грешка,като не бил заснет изцяло бившия имот№ .. в кв..,съобразно границите му по плана от 1959 година за частта от 1366 кв.м.,собственост към 1919 година на А. Д..

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК решението е обжалвано от В.Д. и И.Р. чрез пълномощника им адв.Ц..

         Излагат се оплаквания,че необосновано съдът приела,че ищците не са били собственици на имота към 1981 година,тъй като имота бил отчужден.Този извод не съответствувал на събраните по делото доказателства и на  и на мотивите на съда в друга им част.

         Незаконосъобразно още било прието от съда,че след като ищците са наследници на ½ ид.част от имота ,то иска следва да  се отхвърли.безспорно било прието в правната теория и практика,че всеки един от съсобствениците има правен интерес и може да води иска за грешка в кадастъра.

         Неправилно съдът бил приел и ,че дори Община Пазарджик да е упражнявала владение върху имота,то към настоящия момент тя не би могла да стане собственик,тъй като собствеността върху имота е възстановена през 1992,а сега действащия план бил от 2000 година.

         Молят решението да бъде отменено и предявения иск – уважен.

         Постъпил е и писмен отговор от Община Пазарджик.

         Становището на привлечените по делото трети лица – помагачи е,че жалбата е неоснователна.

         Въззивният съд ,като прецени валидността и допустимостта на посоченото решение,както и доводите в жалбата,за да се произнесе ,взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.53 ал.ІІ от ЗКИРВ исковата си молба против Община Пазарджик ищците В.Д. и И.Р. твърдят,че  са наследници на А. Д.,б.ж. на гр.Пазарджик.той притежавал по силата на покупко-продажба с нот.акт № 1841919 година ½ идеална част от недвижим имот,който по плана от 1959 година представлявал имот пл.№ 5578 в кв.486 с площ 1506 кв.м.Част от този имот ,представляваща жилищна сграда на 140 кв.м. и застроената площ под сградата били одържавени по ЗОЕГПНС,за което бил съставен и акт за държавна собственост през 1949 година.По силата на ЗВСОНИ имота бил възстановен.

         Останалата част от дворното място никога не била отчуждавана и си останала собственост на наследодателя ,респективно на ищците като негови наследници.Наскоро в тази част от имота започнало строителство. Община Пазарджик отказала на искането им да издаде документи – скица и удостоверение за  имота,поради това че имота не съществува по плана.На искането на една от наследниците за попълване на кадастъра пък   отказали,тъй като  имота не съществувал в границите си по обезсиления план,границите не били материализирани на место и имота не се владеел.Оказало се,че в действителност е заснета само реституираната част от имота.

         Молят да бъде прието за установено,че в действащия план на гр.Пазарджик е допусната грешка,като не е заснет изцяло бивши имот пл.№ . в кв.. по плана на града от 1959 година .

         С допълнителна молба по указания на съда е  уточнение ,че частта от имота,която не е заснета в кадастъра е 1366 кв.м.

         В писмения си отговор Община Пазарджик е оспорила иска.Твърдят,че имот пл.№ 5578 е съществувал само  по плана от 1959 година.След възстановяване на собствеността на А. и А. Д. и заснемане на реституираното,останалата част от дворното място се владеела от Общината,която не считала наследниците на А. и А. Д. за собственици.Още през 1998 година имота бил заснет като самостоятелен в границите,в които е реституиран.на място останалата част от терена бил благоустроен –изграден бил паркинг,детска площадка и други благоустройствени мероприятия.

         Съдът ,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

         С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184  нот.дело № 821/1919 година  А. и А. Д. се легитимират като собственици на  празно място от 1506 кв.м. върху което има  постройки ,посочени в нотариалния акт.

         Един от съсобствениците на имота А. Д. е починал на 15.12.1953 година и ищците по делото са част от неговите наследници.С писмо на Община Пазарджик е отказано на друг сънаследник С. Д.  да се извърши  попълване на кадастъра с имот пл.№ . по обезсиления план от 1959 година по административен ред,тъй като имота не съществува и не се владее в такива граници.

         Не се спори по делото ,видно е от представените по делото писмени доказателства и от приетото заключение на експерта,че  по обезсиления план от 1959 година  имота е бил означен с №.с площ от 1506 кв.м.През 1949 година по реда на ЗОЕГПНС  от А. и А. Д. е отчужден имот ,описан като двуетажна масивна сграда с магазини на първия етаж и втори етаж – хотел,със застроено място 140 кв.м.След описанието на отчуждения имот така е посочено само имот пл.№ 5578 в кв.486.

         Безспорно е още по делото ,установено е от представените писмени доказателства,че  по реда на чл.1 от ЗВСОНИ е възстановена на наследниците на А. Д. собствеността върху ½ ид.част от два магазина ,заедно с етажа над тях и мястото под сградата.Със заповед на Кмета на Общината 138/12.08.1998 година е одобрено  попълване на кадастралната основа  в кв.486 ,като е попълнен възстановения имот с нов пл.№ 5578.Преди това е съставен технически констативен протокол.

         Още по обезсиления план на гр.Пазарджик от 1959 година с протокол на Комисията по ЗПИНМ от 25.10.1959 година  е одобрено частично регулационно изменение ,като е създаден нов парцел ІІІ-Д.Д.,ДКК „Марица „ и гаражи.Към новосъздадения парцел са били включени 575 кв.м. от имот № 5578 за урегулиране .Или още км плана от 1959 година имота не е съществувал ,според плана,в размера,в който ищците претендират.Със заповед от 1961 година на председателя на ИК на ОНС  е утвърден квартално застроителен план на кв.486,като е създаден парцел ХІІІ-ГНС-жилищен блок,който е засегнал и застроеното и незастроеното место от бившия имот пл.№ 5578.

         През 1981 година е одобрен нов план на гр.Пазарджик,по който план имота изобщо не съществува.този план е претърпял и частично изменение през 1998 година,подробно описано от експерта в заключението му.

         Града има и нов кадастрален план от 2000 година,одобрен със заповед от 29.12.2000 година като само застроената част е заснета и означена с № 406.Дворното място било отразено към ПИ 407.Към настоящия момент бившия имот попада в УПИ на физически лица и на общината,засегнато е от строителство на жилищен блок и 813 кв.м. попадат в проектирана улица,която на място не е реализирана.

         При тази фактическа обстановка ,съдът намира предявения иск за неоснователен.

         Иска за установяване на грешка в кадастъра е своеобразен иск за собственост.За успешното му провеждане следва да се установи правото на собственост  върху имота – към определен минал момент,този на одобряване на плана.

         Имота ,върху който е имал права в размер на 1/2 идеална част наследодателя на страните,според събраните доказателства за първи път е отразен в плана  от 1959 година.Към този момент наследодателят на ищците вече е починал и е извършено отчуждаване по ЗОЕГПНС на част от имота.Още при действието на този план по отношение на друга част от имота – от 575 кв.м. по реда на ЗПИНМ са направени предвиждания по улично-ргулационния план за обществено мероприятие.по плана от 1961 е създаден парцел ХІІІ-ГНС.Съответно – по следващия план от 1981 година имота не е заснет като самостоятелен.Такова е положението му и по кадастралния план от 2000 година.

         Вярно е,че права ,предявявайки този иск  има всеки от съсобствениците,но  не биха могли да бъдат реализирани и чужди права пред съда.Обема на защитата,която ще даде съда следва да е съобразена с обема на правата на ищците.

         Още в исковата молба ищците обосновават правата си единствено и сам с принадлежност към 1919 година на част от имота на наследодателя им.те твърдят,че  този имот никога не е отчуждаван и бил останал в собственост на наследодателя,респективно наследниците му.Няма твърдения ,не е и установено по делото този имот да е запазил съществуването и върху него да са продължили да упражняват права собствениците му.Напротив – както от заключението на експерта ,така и показанията на разпитаните свидетели е безспорно установено,че такъв имот вече не съществува,тъй като по отношение на него са били предприети действия – отчуждаване и отреждане за различни мероприятия,още по плана от 1959 година и напълно е лишен от самостоятелно съществуване по плана от 1961 година.

         Следователно ,като се проследи регулационния статут на имота ,то не би могло да се приеме,че е налице грешка в плана,като посочената от ищците част от имота неправилно не е заснета като част от техния имот.Правата  им върху 140 кв.м. безспорно са в резултат на реституция,настъпила по силата на закона и призната от Общината.

         Основателен е довода на представителят на Общината ,че с оглед установено по делото  относно промените настъпвали с имота ,ищците е следвало първо да установят правата си върху имота.Това е така ,защото действията ,засягащи този имот са извършвани по силата на плановете при действието на ЗПИНМ.Ако  останалата част от имота никога не е била отчуждавана – съответно  - отнета без законово основание или отнета не по установения ред,то при наличието на спор ищците първо следва да установят ,че по силата на закона на тях са им възстановени правата.

         Грешка в кадастъра няма,тъй като в плана не е пропуснато отразяването на имота,тъй като такъв имот още след плана от 1959 година не съществува.Останалите доводи ,свързани с позоваването на придобивна давност,възможността за такова позоваване в рамките на това производство и съответно от кой момент тече такава,съдът няма да обсъжда,тъй като намира с оглед изложеното,че те не са съществени за изхода на делото.

         Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционния съд е постановил едно правилно решение,което следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш   И

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 459 от 25.05.2009 година ,постановено по гр.д.№ 2432 по описа на съда за 2008 година.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                2.