Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    432        02.10.2009 гр.Пазарджик

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,трети въззивен състав в публично заседание на тридесети септември двехиляди и девета година,в състав                                                                     

                                                    Председател:Мина Трънджиева                                            

 

                                                          Членове : Венцислав Маратилов                                                 

                                                                           Мариана Димитрова

                                                                          

При секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от  съдията Трънджиева В гр.д.№    664 по описа за 2009 година,за да се произнесе ,взе предвид следното:                                                                                  

 

                                               

 

 

            Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

         С решение на Велинградски районен съд № 145 от 22.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 99 по описа на съда за 2009 година е отхвърлен иска на Л.К.К. *** против  З.Д.  Б.  определяне местоживеенето и упражняването на родителските права на ищеца – Л.К. .

         С оглед изхода на делото е присъдена държавна такса в тежест на ищеца.

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК така постановеното решение е обжалвано от  Л.К. чрез пълномощника му адв.К..

         Излагат се оплаквания,че решението е неправилно  и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Подържа се,че от анализа на доказателствата ,съдът следвало да приеме,че условията ,при които в момента живее детето са неблагоприятни за него,както в материален ,така в психологически аспект.

         Моли решението да бъде отменено и предявения от него иск – уважен.

         В срока по чл.263 ал.І от ГПК е постъпил писмен отговор.

         Излагат се доводи,че решението е правилно,тъй като в съответствие със събраните доказателства ,съдът приел,че  детето следва да живее при своята майка,както и,че контактите с бащата не са възпрепятствани.

         Съдът,като прецени валидността и допустимостта на решението и съобрази изложените в жалбата доводи,за да се произнесе,взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.71 ал.ІІ от СК.

         В исковата си молба ищецът  Л.К./В исковата молба К. е обосновал активната си легитимация като баща и законен представител на детето,което е неточно.Процесуалната легитимация по тези искове принадлежи на родителя .Изхождайки от характера на спора обаче първоинстанционния съд е преодолял тази нередовност ,без да предприема конкретни действия,като е разгледал спора и постановил решението именно по отношение на бащата Л.К.,поради което решението не страда от порок / твърди,че  с ответницата  З.Б. живеели на съпружески начала в гр.Благоевград.Заедно решили,че е по-добре детето им да се роди в гр.Ракитово ,откъдето са родом и двамата.Две години живели в къщата на родителите му в Ракитово.През пролетта на 2007 година на улицата му бил нанесен побой от непознат ,за който по-късно разбрал ,че е любовник на  ответницата. Въпреки това той продължил да живее със семейството си още седем месеца,след което ответницата взела детето  и се преместила при родителите си.През този период той предложил да се сдобрим ,давал пари на ответницата за детето.когато тя започнала работа ,детето се отглеждало от родителите и.Именно родителите и му забранили да се вижда с детето ,криели го,отказвали парите ,дори  учели детето да казва,че баща му е умрял.Ищецът се преместил да живее отново в Благоевград.Получавал информация ,че ответницата въобще не се грижи за детето ,оставила го е на родителите си,а самата тя живее с друг мъж.Живеел в едно жилище с родителите си и работел на смени.Имал желание и възможност да се грижи за детето си.

         Моли да бъде постановено решение,с което да бъде определено детето К. Л. К. ***.

         В отговора си по чл.131 от ГПК  ответницата оспорва иска,като сочи ,че по време на съвместното им съжителство ответникът злоупотребявал с алкохол,бил агресивен както по отношение на нея,така и по отношение на детето.

         Пречки за контакти между ответника и детето не били създавани,но самия той проявявал интерес към детето.Твърди,че въпреки ,че жилището не е достатъчно просторно ,полага грижи за детето си с помощта на родителите си,осигурява му необходимите средства,като детето редовно посещава детска градина.

         Съдът,като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение ,прие за установено следното:

         Страните по делото са родители на детето К. Л. К. ,роден на *** година.

         Ответницата живее заедно с детето в гр.Ракитово,а ищецът живее и работи в гр.Благоевград.

         От събраните по делото доказателства е установено,че ответницата заедно с детето обитава една стая,собственост на родителите и,а родителите и живеят непосредствено в съседство.

         Установено е още,че ответницата е била безработна за известен период в хода на първоинстанционното производство ,след което от 14.03.2009 година отново е започнала работа като „строителен работник” при ЕТ „Бисер Трончев 70”.

         Установено е също ,както от представените писмени доказателства,така и от събраните гласни доказателства,че детето редовно посещава ОДЗ в гр.Ракитово.

         Бащата живее и работи в гр.Благоевград.Там обитава наето жилище ,състоящо се  две спални,кухня,хол,антре и баня.В същото жилище живеят и родителите му.Установено е от показанията на св.К.,че ищецът живее с друга жена,от която чака дете.

         Относно тези факти между страните спор не е възникнал.

         Разпитаните свидетели са депозирали показания относно отношенията между родителите и конкретните причини за раздялата им.Показанията им съдът  не следва да обсъжда  ,за да установи момента и конкретната причина за раздялата на страните, а доколкото  се произнасяне относно качествата им като родители,за да извърши преценка ,  кое разрешение на спора е най-пълно съобразено с интересите на детето.

         За да обоснове претенцията си ищецът твърди в исковата молба всъщност,че ищцата не се грижи за детето ,а го е предоставила изцяло на грижите на родителите си.Това твърдение е опровергано от събраните по делото доказателства – св.И.,св.Б..Не се установява такова поведение на ищцата и от показанията на св.К.,Г. и И..

         По делото е представено становище от АСП -  ДСП  гр.Ракитово,според което детето се отглежда при нормални за средата си условия,редовно посещава детско заведение,получава необходимите грижи от майката,подпомагана от родителите си.Според социалния работник между детето и майката съществува силна привързаност и  е в негов интерес ,то да бъде отглеждано именно от нея.За  родителските качества на майката изводи могат да се правят и от удостоверението ,издадено от ОДЗ „Малина Тодорова”

         Писмено становище е предоставено и от съответната Дирекция  в гр.Благоевград.От това становище е видно,че бащата също разполага ,както с материални възможности,така и с родителски капацитет и необходим кръг за подкрепа да отглежда детето.

         Пред въззивната инстанция са представени доказателства – постановление на РП Велинград, с което е прекратено ,образувано срещу ищеца наказателно производство по чл.183 ал.І от НК – за неплащане на присъдената издръжка,поради  това,че в хода на разследването бащата е изплатил пълния размер на дължимата издръжка.

         Въззивният съд намира,че подробно обсъждане на изложените доводи във връзка с поведението на всеки един от родителите,нанесен побой на ищеца,употребата на алкохол от него  не се налага,тъй като има по-съществени факти ,определящи интересите на детето.

         Всички събрани доказателства са подробно обсъдени от Районния съд и настоящата инстанция ,изцяло приема фактическата обстановка ,очертана от него.

         Същественото за разрешаване на спора ,като се съобразят първо интересите на детето е следното:

         Детето е на ниска възраст- навършило е три години.Родено е в гр.Ракитово и винаги е живяло със своята майка.Родителите са разделени повече от две години и детето  продължава да живее при майка си да получава непосредствени грижи от нея.Не е установено майката да се е дезинтересирала от него и да го е оставила изцяло на грижите на родителите си.Напротив,установено е,че детето е добре гледано ,има необходимите материални условия,посещава детско заведение,което е много важно за такова дете.

         Родителските качества на майката биха могли да бъдат в известна степен компрометирани,ако бе установено по делото ,че тя настройва детето срещу бащата,че създава непреодолими пречки за контактите между баща и дете.Такова поведение на единия родител  е вредно за детето и би могло да доведе до „Синдром на родителското отчуждаване”/концепция вече легитимирана и в новия СК-чл.59/.

         Свидетелите К,Г. и И. ,установяват  изолирани случаи на опит за такива контакти ,като  св.К. по скоро сочи за създавани пречки  родителите на ответницата.Че не се касае за трайно ,установено поведение на майката,която въпреки постоянен и загрижен интерес на бащата създава пречки за контактите му с детето ,съдът основно се позовава на показанията на св. И.,която е единствената свидетелка,която не е в роднински отношения със страните и като съседка би могла да има непосредствени впечатления.

         В отговора си ответницата твърди,че ищецът употребява често алкохол и в такова състояние упражнява насилие върху нея и детето.Такива изводи от показанията на св.Б. не могат да се направят,тъй като  той излага само констатациите си,а св.И.  депозира показания за изолиран случай,преди раздялата на родителите.

         Очевидно е при тези данни,че и двамата родители са в състояние да упражняват родителските права.Интересите на детето налагат обаче, то да не бъде откъсвано от средата ,в която винаги е живяло,където е установено,че се чувства добре .Не бива да се пренебрегва и обстоятелството ,че детето е на ниска възраст още и  отделянето му от майката ,към която е привързано е  недопустимо.

         Всъщност до тези изводи е стигнал и първоинстанционния съд,като е приел,че не следва да бъде постановявано решение,с което да бъде определено детето да живее при своя баща и фактически той да упражнява родителските права.

         Така постановеното решение обаче, не следва да бъде потвърдено,тъй като ,когато съдът е сезиран с такова искане ,той следва да реши спора между родителите,определяйки при кой от тях да живее детето.

         Решаването на такъв въпрос е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения и съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването.Това позволява дори без изрично искане съдът да предостави мерките на този родител,при когото интересите на детето ще бъдат най-добре защитени ,като съответно се произнесе и относно режима на лични отношения и издръжка.

         В конкретния случай отхвърляйки иска,съдът всъщност не е разрешил спорния въпрос между родителите ,при кого от тях да живее детето.

         Макар да е направил верните изводи,както от фактическа ,така и от правна страна ,съдът всъщност е постановил едно порочно решение ,което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което да бъде постановено местоживеенето на детето да бъде при неговата майка ,която и да упражнява родителските права.

         Следва да бъде определен и режим на лични отношения с бащата.Това на първо място е в интерес на детето ,тъй като подържането на лични отношения между детето и родителя ,при който то не живее е жизнено важно не само за родителя,но и за детето.Следва да бъде дадена възможност на детето ,общувайки с баща си  да развива своите чувства на обич ,привързаност и доверие,което е от значение за правилното му развитие.С решаването на въпроса по този начин ще се премахнат и основанията за спорове между родителите / съответно и близките им/ във връзка с контактите с детето,които  спорове се отразяват негативно най-вече върху самото дете.

         С оглед възрастта на дето и обстоятелството ,че родителите живеят в различни населени места,следва да бъде определен режим,при който бащата да може да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 17 часа и десет дни през лятото ,когато майката не е в платен годишен отпуск.Определянето на такъв,малко по-ограничен режим от стандартно определяния от съдилищата, се налага поради ниската възраст на детето и обстоятелството ,че  поради раздялата то изобщо не е успяло да установи връзка с баща си  и в негов интерес е това да става постепенно и с най-малко сътресения.

         Издръжка е присъдена в тежест на ответника в отделно производство ,поради което съдът не се занима с този въпрос.

         С оглед изхода на спора пред тази инстанция и съобразно характера на производството ,съдът намира ,че разноски не се дължат и не присъжда такива.

         Мотивиран от изложеното пазарджишки окръжен съд

 

 

                                       Р   Е   Ш   И

 

         ОТМЕНЯ решение на Велинградски районен съд № 145 от 22.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 99 по описа на съда за 2009 година, с което е отхвърлен иска на Л.К.К. *** против  З.Д.  Б.  определяне местоживеенето и упражняването на родителските права на ищеца – Л.К. .

         По иска на  Л.К.К. ЕГН ********** *** против З.Д.Б. ***  ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето  К. Л. К. ЕГН ********** *** ,която да упражнява фактически и родителските права.

         Определя режим на лични отношения на бащата с детето ,като Л.К. има право да вижда детето всяка първа е трета събота от месеца от 9 до 17 часа и по десет дни през лятото ,когато майката не е в платен годишен отпуск.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.               2.