Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

08.10.2009

 

Пазарджик

 

449

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Седемнадесети септември

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   публично  заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

672

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 432/16.05.2009 година, постановено по гр. дело № 1031/2009 година по описа на Районен съд –Пазарджик е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Б В – главен прокурор, да заплати на С.А.Т. ***, ЕГН **********,***, кантора 21 – адвокат М.М., сумата в размер на 5500 лева, представляваща обезщетение по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от повдигане на обвинение за престъпление  по чл. 209 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 2 ал. 2 от НК, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2009 година до окончателното й изплащане, както и 300 лева направени по делото разноски. За разликата до 7000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Така постановеното решение в осъдителната му част  е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор при Районна прокуратура-Пазарджик. Поддържа се,  че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните писмени и гласни  доказателства. Ищецът по никакъв начин не бил доказал твърдените от него неимуществени вреди. Представената епикриза касаела заболяване, възникнало след влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. това заболяване не било в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Показанията на свидетелите били голословни, те се отнасяли за здравословното състояние на ищеца, което можело да се установява само с медицинска документация. Освен това заболяванията можели да се дължат и на други причини извън предмета на делото. Недоказани били и твърденията, че наказателното дело е довело до накърняване на доброто име на ищеца в обществото. Имало данни за предишно осъждане на ищеца, поради което доброто му име било вече накърнено към момента на повдигане на обвинението. Нямало данни ищецът да е останал без работа заради воденото срещу него дело. Освен това разпитаните свидетели били в близки и роднински отношения с ищеца, което пораждало съмнение в тяхната незаинтересованост и безпристрастност. По тези съображения се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли иска като неоснователен поради неговата недоказаност. При условията на евентуалност се иска намаляване размера на присъденото обезщетение, тъй като определеният размер не съответствал на действително претърпените вреди от ищеца, т.е. нарушен бил чл. 52 от ЗЗД.

Становището на ответника по въззивната жалба, изразено в съдебно заседание от процесуалния му представител адвокат М. е, че решението на Районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, при проверка на валидността, допустимостта и законосъобразността на решението на Районния съд в обжалваната част, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Районен съд –Пазарджик по гр. дело № 1031/2009 година е предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищецът С.А.Т. *** твърди, че с обвинителен акт на Районна прокуратура-П – дознание № 196/2003 година на РПУ-Пазарджик, преписка вх. № 501/2003 година на Районна прокуратура  му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.Образувано било НОХ дело № 687/2005 година по описа на Районен съд-Пазарджик, по което с присъда от 01.03.2006 година ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изтърпяването на наказанието било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години. С решение от 13.11.2006 година по ВНОХ дело № 755/2006 година Пазарджишкият окръжен съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, като и пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата поддържал обвинението и искал потвърждаване на присъдата. При новото разглеждане на делото от Пазарджишкия районен съд с присъда № 706 от 14.12.2007 година по НОХ дело № 2678/2006 година ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението. Тази присъда отново била протестирана от прокуратурата. С решение № 47/07.03.2008 година но ВНОХ дело № 57/2008 година Пазарджишкият окръжен съд потвърдил оправдателната присъда. Ищецът претърпял значителни неимуществени вреди от повдигнатото му и поддържано пред три инстанции обвинение, по което бил оправдан с влязла в сила присъда. В хода на досъдебното и съдебно производство се влошило значително здравословното му състояние, многократно се нуждаел от медицинска помощ, като непосредствено след приключване на процеса бил приет по спешност в МБАЛ-Пазарджик. От друга страна преживял силен психически стрес от образуването и воденето на дело срещу него, както и от постановената първоначално осъдителна присъда.накърнено било доброто му име в обществото, сред приятелите му, семейството и колегите му. Първоначално в хода на процеса ищецът работел в Англия, за да издържа семейството си,  но се наложило да напусне работа поради наложената му ограничителна мярка за напускане на страната. Това се отразило негативно на него и семейството му, като и до настоящия момент ищецът не можел да се върне на работа в чужбина, тъй като работодателите му, знаейки за процеса, проявявали недоверие към него. Ищецът дълго време бил безработен, а дори когато си намирал някаква работа, на него гледали като на престъпник. При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 7000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, психически стрес и накърняване на доброто му име в обществото.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Окръжният съд като въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка, приета за установена в мотивите на първоинстанционното решение, кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което и с оглед правомощията, които има по чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Съдът намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че не били установени по делото неимуществените вреди, които ищецът е претърпял.

От показанията на разпитаните по делото свидетели по категоричен начин са установени вида, интензивността и продължителността на негативните емоции и преживявания на ищеца, дължащи се на повдигнатото и поддържано обвинение срещу него, за което е оправдан.

Неоснователно е възражението на представителя на прокуратурата, че тези свидетели са в близки и роднински отношения с ищеца, което пораждало съмнение в тяхната безпристрастност. Родствените отношения на свидетелите със страната биха имали значение при положение, че по делото са събрани и други доказателства, противоречащи на показанията на тези свидетели. Тогава съдът би следвало да  вземе предвид родствените отношения при преценката на доказателствата. Доколкото ответникът по делото не е представил доказателства, опровергаващи показанията на тези свидетели, съдът приема за установени  обстоятелствата, за които се отнасят тези показания.

Със свидетелските показания е установено влошаване на здравословното състояние на ищеца след повдигане на обвинението срещу него, промяната в характера му и в отношението към околните, както и на околните към него, невъзможността да си намери добра работа и да се справя с работата.  

Свидетелят К установява, че през 2005 и 2006 година, когато е започнал работа при него на строеж в град Нр, ищецът е бил с влошено здравословно състояние, непрекъснато  вдигал кръвно, вземал лекарства. Самият свидетел ходел да му купува лекарства поне пет пъти. През периода, докато работел при свидетеля, ищецът четири или пет пъти бил призоваван по делото в съда, отсъствал от работа.Още при получаване на първата призовка колегите му започнали да си шушукат, че срещу него има дело. Самият ищец не се чувствал добре, бил затворен, не контактувал с хората, бил разсеян, гледал уплашено. Състоянието му се отразявало и на качеството на работата, не можел да я върши добре, забравял, бъркал. Свидетелят има впечатления от ищеца и неговата работа и преди започване на наказателното дело и заявява, че преди не е бил такъв – бил весел, засмян и работел добре.

Свидетелят И също установява, че познава ищеца от 1999 година.Преди процесното дело ищецът бил приветлив. След като започнало делото той станал съвсем различен човек – избухлив, мълчалив, нервен, неконтактен, разсеян. Освен това преди делото нямал здравословни проблеми, а след това започнали такива с кръвното му налягане и сърцето. По време на делото ищецът стоял известно време без работа, оплаквал се на свидетеля, че не може да си намери работа. Със съдействието на свидетеля Илиев ищецът започнал работа в края на март или началото на април 2007 година в Англия. Ставало дума за хубава, добре платена работа. Един-два месеца след като започнал тази работа, ищецът бил призован по дело в България, поради което отсъствал една седмица от работа. Два месеца и половина след завръщането в Англия отново бил призован по делото в България. Това довело до уволнението му, тъй като шефът не искал на работа човек, който толкова често пътува до България. Още след първото пътуване на ищеца до България се разбрало за воденото срещу него дело и въпреки че свидетелят обяснявал, че ищецът не е виновен, не него се гледало недобре по местоработата му.

Свидетелката Томова – съпруга на ищеца също депозира показания за описаната по-горе промяна в характера, поведението и здравословното състояние на ищеца след заведеното дело, както и за недоверието, с което го гледали колегите му по месторабота. Тя установява, че тази промяна у ищеца е довела и до влошаване на съпружеските им отношения, те престанали да контактуват помежду си.

От свидетелството за съдимост на ищеца, намиращо се в приложеното като доказателство по настоящото дело наказателно дело, е видно, че ищецът е осъждан  с присъда № 805/20.10.1989 година по НОХ дело № 728/89 година на Пазарджишкия районен съд, влязла в сила на 03.11.1989 година на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца за престъпление по чл. 282 ал. 1, чл. 26 ал. 1 и чл. 20  и чл. 54 от НК.

При тези доказателства твърденията на ищеца за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, по което е оправдан, са установени по безспорен начин.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не било установено тези вреди да са в причинна връзка с обвинението, по което впоследствие е оправдан.

Всички свидетели правят сравнение между характера, поведението и здравословното състояние на ищеца преди завеждането на това наказателно дело и след това и  депозират показания за промяна, дължаща се именно на воденото срещу него дело. Проблемите на ищеца, свързани с намирането и запазването на работа, както и с начина, по който се справя с трудовите си задължения също са установени с гласните доказателства, като в показанията си свидетелите подробно обясняват каква е връзката на тези проблеми с процесното наказателно дело.

Неоснователно е  твърдението на прокуратурата, че състоянието на ищеца можело да се дължи на предишното му осъждане. Ищецът действително има предишно осъждане, което обаче е от 1989 година.Описаното от свидетелите състояние на ищеца се свързва с обвинението на прокуратурата по преписка вх. № 501/2003 година, тъй като свидетелите правят описание на състоянието на ищеца в годините непосредствено преди повдигане на обвинението и след това, а не се връщат толкова назад във времето.

На последно място съдът не споделя доводите на прокуратурата за това, че представената по делото епикриза за здравословното състояние на ищеца нямала отношение към спора, тъй като същата била за период след влизане в сила на оправдателната присъда.

Действително епикризата е издадена по повод постъпване на ищеца на лечение на 19.05.2008  година в МБАЛ-Пазарджик с диагноза”персистиращо предсърдно мъждене”, а оправдателната присъда е в сила от 07.03.2008 година. В епикризата обаче освен конкретната причина за постъпването в болница е посочено, че ищецът е в увредено общо състояние и с минали заболявания артериална хипертония и пристъпи от предсърдно мъждене. Т.е. отразеното в епикризата кореспондира с гласните доказателства по делото и ги подкрепя.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен. Установено е по делото, че в резултат на повдигнатото му от прокуратурата обвинение, за което впоследствие е оправдан, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, промяна в характера му, промяна в отношението му към близки и познати, както и на околните към него, трудно намиране и запазване на работа и периоди, в които е бил без работа. По-горе, обсъждайки събраните доказателства,  съдът посочи  по-подробно конкретните прояви на така посочените неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид вида и тежестта на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че ищецът ги е търпял в един продължителен период от време от  образуването на преписка № 196/2003 година на РПУ-П на 12.06.2003  година до влизане в сила на оправдателната присъда на 07.03.2008 година. С повдигнатото от прокуратурата обвинение, за което впоследствие ищецът е оправдан, се е стигнало до сериозно влошаване на здравословното му състояние, както и до съществена промяна в начина му на живот – работа, отношения с близки, колеги  и съпруга, промяна в характера на ищеца. С оглед на всичко това и съобразявайки принципа на справедливостта, установен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че  следва да се присъди такова в размер на 5500 лева. Решението на Районния съд, с което е присъдено такова обезщетение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 272 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

 

               Р                Е             Ш              И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 432/16.05.2009 година, постановено по гр. дело № 1031/2009 година по описа на Районен съд –Пазарджик в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                           2.