Р Е Ш Е Н И Е

      435          05.10 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на тридесети септември  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева  

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов                                                                                                                  

                                                                                   Мариана Димитрова

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева  В гр.д. №    696 по описа за 2009 година ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

         Производството е по чл.196 и следващите от ГПК /отм/.

         С решение на Пазарджишки районен съд № 453 от 11.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 1100 по описа на съда за 2006 година е отхвърлен иска на Б.М.,М. П. и Л.П.  против Р.К.,Ж.К.,Р.Б. и Н.Б. по чл.32 ал.ІІ от ЗС за определяне начин на реално ползване на ПИ № .. ,участвуващ в УПИ – жилищно строителство в кв… по плана на гр.Пазарджик.

         Отхвърлен е  и иска на Б.М.,М. П. и Л.П.  против Р.Б. и Н.Б. с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на  гараж,монтиран в ПИ № . ,участвуващ в УПИ –жилищно строителство в кв.. по плана на гр.Пазарджик.

         Присъдени са разноски.

         В срока по чл.197 от ГПК /отм./ така постановеното решение е обжалване от  Б.М.,М.П. и Л.П..Излагат се доводи ,че изводите на съда,че не са се променили обстоятелствата ,позволяващи определяне на нов начин на реално ползване,различен  от уговорения,били необосновани.Споразумението от 1961 година не обвързвало приобретателите.По плана от гр.Пазарджик от 1959 година  за имота бил отреден парцел,а сега е отразен само като имот и неправилно съдът бил приел,че  процесния имот е заснет като два отделни такива,като е заснета и материализираната на место ограда.Твърди се ,че било видно от представени по делото  съдебни решения,какво точно е заснемането на имота.

         Молят решението в тази част да бъде отменено и да бъде определен начин на реално ползване на имота по вариант ІІ от заключението на експерта В..

         Излагат се оплаквания,че решенето е порочно и в частта,с която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС.Неправилно било разрешено монтирането на гаража на основание чл.56 от ЗУТ,тъй като не се касаело за обект по чл.49 и 50 от ЗУТ.За построяване на гараж в съсобствен имот било необходимо съгласието на всички съсобственици.Ищците не били дали съгласието си за построяването на този гараж

         Построения гараж пречел на ищците  да реализират правото си на ползване върху дворното място и правото на строеж.

         Молят решението и в тази част да бъде отменено и предявения иск – уважен.

         Писмен отговор не е постъпил.

         Въззивният съд,като провери валидността и допустимостта на решението ,намери ,че в частта му,с която съдът се е произнесъл,отхвърляйки иск с правно основание чл.32 ал.ІІ от ЗС ,решението е валидно ,но недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по един недопустим иск.

         В исковата си молба против Р.К.,Р.Б. и Н.Б. първоначално ищците Б.М.,М. П. и Л.П. твърдят,че  ищците и ответниците са собственици на ПИ 621,участвуващ в УПИ – жилищно строителство в кв.364 по плана на гр.Пазарджик.Първата ищца имала права в размер на ¼ ид.част от имота,М. и Л. П.- ¼ ид.част от имота.Първата ответница имала ¼ ид.част и останалата ¼ ид.част  принадлежала на останалите двама ответници.

         Не могли да постигнат съгласие относно начина на реално ползване на имота и молят съдът да определи такъв при посочените права.

         По възражение в писмена молба на ответника Б. и въз основа на представен нотариален акт,съдът е конституирал като ответник и Ж.К.,ръководен от принципа,че в този процес  следва да участвуват всички съсобственици.Ищците са продължили да подържат иска си,че техните права са общо ½ ид.част и толкова са за ответниците общо и по този начин са били поставяни и задачите на експерта.

         Ответниците Р. и Н. Б. ,чрез пълномощника си – адв.Б. са оспори иска за определяне начин на реално ползване,като подържат,че между съсобствениците е определен такъв.

         Такова е и становището на ответника К..

         От представените по делото писмени доказателства относно собствеността на имота ,по отношение на кръга на съсобствениците и правата на страните,съдът установи следното:Ищците М. и Л. П. са придобили права върху имота по силата на сделка с нотариален акт № 18 том І от 2000 година.С тази сделка те са придобили права върху втори етаж от  двуетажна жилищна сграда на 90 кв.м. ,построена в имот 4550 в кв.361,който имот по неодобрен кадастрален план има № 9752 в кв.364,ведно  с избени помещения,части от общите части на сградата и 177,50/265 идеални части от дворното място.

         Ищцата Б.М. се легитимира като собственик с констативен нотариален акт № 25 том ІV от 2001 година на първи етаж от триетажна жилищна сграда на 91 кв.м. в северния ъгъл на имот 621 в к364 и на ¼ идеална част от дворното място.

От нотариалния акт № 21  от 1968 година,поправен с нотариален акт № 158 от същата година е видно,че Р.К. ,действаща за себе си и като законна представителка на своя син Ж.К. е придобила права върху имота.Или двамата са придобили в съсобственост права върху ¼ идеална част от имота и половината от жилищна сграда на 55 кв.м .Към този момент имота е описан като парцел І-4550 в кв.364.Със същия нотариален акт е постигнато съгласие за строителство на триетажна жилищна сграда в имота,като втория етаж ще бъде на прехвърлителя Г. А.,първия етаж – респективно в съсобственост на Р.К. и Ж.К.,а третия етаж- на всички съсобственици,освен ако не се постигне друго съгласие.През 1980 година Р. Р. е дарила на Ж.К. правото да застрои заедно с Г. А. трети етаж от съществуваща двуетажна жилищна сграда.

Относно правата върху тази сграда е постигана спогодба и с протокол от 14.11.1980 година.

Ответниците Б. пък са придобили права  с нотариален акт № 3 том І от 2003 година ,като прехвърлител е Г. А.,върху втори етаж  от  четириетажна жилищна сграда  и ¼ ид.част от дворно място,представляващо имот 622,а по кадастралния план от 2000 година ,означен като парцел І -4550.

По делото е представено удостоверение,в което е посочено,че имота е записан само на първоначалните страни,без Ж.К..В това удостоверение е посочено още,че  в имота има заснета като триетажна жилищна сграда ,според документите за собственост  -двуетажна,която е на 91 кв.м. и е построена в североизточната част на имота.Това е сградата ,в която притежават отделни обекти на собственост ищците.Освен това в имота има застроена и четириетажна жилищна сграда в югоизточната част на имота на 113,15 кв.м.Във втората жилищна сграда от доказателствата по делото може да се направи извод,че самостоятелни обекти имат ответниците Б. и всеки от ответниците Ж.К. и Р.К..

От заключението на експерта В. се изяснява още,че по плана от 1959 година имота е бил с № 4550  и за него е бил отреден парцел І.По плана от 1981 година  терена на бившия парцел І-ви е бил заснет като два имота – .. и ...Като граница между двамата имота е била заснета материализирана на место масивна ограда,с която е осъществено споразумение по протокол от 1961 година във връзка с ползване на имота,който е представен по делото.Впоследствие имот .. е заличен и на границата е поставен знак за общност.В кадастралния план на града от 2000 година имота е отново е заснет като два самостоятелни имота №621 е означена северната част,а южната – е означена с № 622.Впоследствие 622 е заличен и отново е поставен знак за общност.Вероятно това е резултат на административните производства,които се обсъждат в жалбата, но преписи от тези решения няма по делото.

Съдът обсъди заключението на експерта ,с оглед изясняване разминаванията в документите за собственост.

Извода,който може да се направи от всичко изложено до тук е,че има един имот с площ от 554,18 кв.м.,според удостоверение от Община Пазарджик  и 559 кв.м.,според нарочните измервания на експертите по делото, в който имот има построени две жилищни сгради – на 91,13 и на 113,15 кв.м.

Във всяка от тези сгради при условията на етажна собственост имат права страните по делото – ищците в първата,ответниците във втората,като всеки от тях има права и върху дворното място.

Следователно в дворното място има разположени хоризонтално в реална собственост сгради,като обаче за всяка от тях е налице  и истинска етажна собственост.При това положение,като се има предвид квадратурата на мястото и застрояването ,то единствения начин за решаване на въпроса за ползване на дворното място е  от Общото събрание на съсобствениците.

Поради изложеното ,съдът намира,че решението в частта,с която съдът се е произнесъл по иска за реално ползване на имота е недопустимо,тъй като не са били налице условията за администриране от съда на тези отношения.Решението в тази част следва да бъде обезсилено ,а производството поделото в тази част – прекратено.

За яснота следва още и да се отбележи и това,че ако съдът приеме,че между страните е уговорен начин на реално ползване на имота и няма промяна в обстоятелствата ,относими към този начин,то следва съдът да откаже да разгледа спора,тоест – да приеме,че иска е недопустим.Иск за определяне начин на реално ползване би могъл да бъде неоснователен само ако не е налице съсобственост.Във всички останали случай,следва да се определи начин,който да се съобрази с правата и фактическото състояние на имота и постройките.В конкретния случай е очевидно,че съществуващата масивна ограда би имала съществено значение за определяне начина на реално ползване,ако това бе допустимо по съдебен ред.

Предявен е иск в това производство само против ответниците Н. и Р. Б. и с правно основание чл.109 от ЗС - за премахване на намиращ се в имота гараж.

Твърди се,че в имота с № 621 ответниците Б. са поставили гараж в нарушение на ЗУТ и Наредба № 7/2003 година.Гаража бил с лице към улица „Дойран”.Издадените  разрешения били в нарушение на закона.Нормата на чл.56 от ЗУТ не касаела гаражи.

Този  гараж им пречел да упражняват правото си на собственици и за определяне начин на реално ползване.За поставянето му,те като съсобственици не били дали съгласието си.

Молят ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконния гараж,намиращ се в съсобсвения им имот.

Ответниците са оспорили този иск,като твърдят,че гаража е поставен въз основа на издадено разрешение.Освен това се намирал в тази част на имота,която ползвали ответниците от дълго време и не създавал пречки за ползването на имота от ищците.

Съдът ,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

От писмо на Община Пазарджик с изходящ № 271 се установява,че по реда на чл.56 ал.V от ЗУТ,въз основа на разрешение от 26.10.2005 година ответниците Б. са поставили гараж в дворното място.За това,в нотариално заверена декларация от 18.10.2005 година са изразили съгласието си останалите двама ответници.

Установено е от заключението на експерта В.,че гаража е монтиран в северната част на имота,като е издадена скица на имоти . и .. с виза за разрешаване на проектиране,издадена от главния архитект на основание чл.140 от ЗУТ.Петното е ситуирано южно от съществуващия масивен зид.Безспорно е установено от експерта,че имот № 622 е разделен от масивен зид,тухлен,който е разрушен в източната част и е заменен с телена мрежа върху колове.Както вече беше обсъждано ,от данните по делото е видно,че този зид вече два пъти е приеман като материализирана на место имотна граница и е извършвано заснемане като такава.Такова е било и заснемането,когато е издадена скицата с виза – отразени са били два имота №№… и …..По повод възражения на страните е извършено и геодезическо заснемане ,според което е определена площта на имота и е видно,че масивната ограда разделя имота на две части,като северната част е с около 30 кв.м. по-малка.

Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение-гаражна клетка в УПИ І-.. е издадено на Р.Б. под № 178/26.10.2006 година въз основа на скица с виза от 2005 година и декларация на собствениците ,вече обсъдена,също от 2005 година.

Съдът намира,че от доказателствата по делото извод,че се касае за законен строеж не може да се направи.Съобразени със закона са доводите,че в тази хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл.56 от ЗУТ,както и,че тъй като към този момент имота е бил съсобствен,то декларираното съгласие само на част от съсобствениците е недостатъчно,за да обоснове законността на обекта.

Иска с правно основание чл.109 от ЗС е предоставен на собственик или съсобственик,за да постигне с него преустановяване на действия или премахване на неоснователно създадени състояния/дори и от съсобственик/които му пречат да упражнява пълноценно правата си върху имота ,според предназначението му.

Въззивният съд намира,че поставения гараж,няма характера на законен строеж,но по делото не е установено по какъвто и да е начин той да създава пречки за ползването на имота.Според доказателствата по делото този гараж се намира в тази част на имота,в която се намира е четириетажната жилищна сграда и има изход непосредствено на улицата.Дворното място е разделено с масивна ограда в по-голямата си част и жилищната сграда,в която притежават отделни обекти ищците се намира в другата част.При това положение е очевидно,че няма как съществуването на гаража да създава пречки за ползването на имота.Следва да се отбележи още,че ищците не са изложили и никакви конкретни обстоятелства за такива пречки.Те са се задоволили с общото твърдение,че гаража им пречи да упражняват правата си,както и да бъде определен начин на реално ползване.

При така приетото по делото ,съдът намира,че иска с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Като е приел така ,първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение,което в тази част следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,разноски на ищците не се дължат,а ответниците не са сторили такива.

По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                  Р   Е   Ш   И

 

ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен съд № 453 от 11.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 1100 по описа на съда за 2006 година,с което  е отхвърлен иска на Б.М.,М. П. и Л.П.  против Р.К.,Ж.К.,Р.Б. и Н.Б. по чл.32 ал.ІІ от ЗС за определяне начин на реално ползване на ПИ № .. ,участвуващ в УПИ – жилищно строителство в кв.. по плана на гр.Пазарджик,като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.

ОСТАВЯ В СИЛА  решение на Пазарджишки районен съд № 453 от 11.05.2009 година,постановено по гр.д.№ 1100 по описа на съда за 2006 година,с което  е отхвърлен , иска на Б.М.,М. П. и Л.П.  против Р.Б. и Н.Б. с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на  гараж,монтиран в ПИ № .. ,участвуващ в УПИ –жилищно строителство в кв…по плана на гр.Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.