Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          ………               02.11.2009 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ОКТОМВРИ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ДЖУНЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ

                             КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

СЕКРЕТАР С.П.

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА П. ВНЧХД №559  ПО ОПИСА ЗА 2009 ГОДИНА,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда № 271 от 01.07.2009 година,постановена по НЧХД № 883/2009 година на Пазарджишкия районен съд,са признати подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. за виновни в това,че на 11.12.2008 година около 05,00 часа в град Пазарджик,в съучастие като съизвършители са нанесли лека телесна повреда на П.К.У. ***,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК,като на основание чл.130,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК са осъдени на по три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС е определено наказанието ЛС,наложено на подс.К. да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС е определено наказанието ЛС,наложено на подс.Д. да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Осъдени са подсъдимите К. и Д. да заплатят солидарно  на П.К.У. сумата от 1500 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлен гражданският иск за разликата до 2500 лева.

Осъдени са подсъдимите К. и Д. да заплатят държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60 лева,платима в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.К.-защитник на подс.К. с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че  подс.К. изобщо не е участвал в побоя нанесен на П.У.. Иска отмяна на първоинстанционната присъда, като се постанови нова, оправдателна по отношение на този подсъдим.  

Правят се искания по доказателствата, които съдът е оставил без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от адв.Б., защитник на подс.Д. с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна по отношение и на подс.Д.. жалбата се поддържа в съдебно заседание, не се сочат нови доказателства. 

Повереникът на частния обвинител адв.Г. поддържа становище, че и двете въззивни жалби следва да се оставят без уважение, като се потвърди присъдата на Пазарджишкия РС. Не сочи нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбите са  неоснователни.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите К. и  Д. на 11.12.2008 година около 05,00 часа в град Пазарджик, в съучастие като съизвършители са нанесли лека телесна повреда на П.К.У. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Обосновано съдът е възприел тази фактическа обстановка въз основа показанията на св.С. Н., въз основа отчасти обясненията на подсъдимите и на св.А.,както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Обосновано съдът е кредитирал показанията на св.Н. и при проведената между нея и подс.К. очна ставка.

 Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.012.08г. тъжителят У. е бил заедно в дискотеката „Тит флавий” гр.Пазарджик заедно със св.Н. и с А.М.. Около 05 часа сутринта тъжителят У. си тръгнал от заведението заедно със своите приятелки. При излизане от дискотеката бил посрещнат от подс.Д.. Подс.Д. дръпнал настрани тъжителя, нахвърлил се върху него и започнал да му нанася удари. Към него в побоя срещу тъжителя се присъединил и приятеля на Д. подс.К.. и двамата подсъдими нанасяли удари по главата и тялото на тъжителя, като успели да го съборят на земята и продължили да го ритат. Като се защитавал тъжителят У. успял да събори на земята подс.Д.. В това време уведомени за скандала пред дискотеката започнали да излизат хора от охраната, от които бил и св.А.. В това време подс.К. избягал от мястото. Охранителите успели да разтърват биещите се и тъжителят У. се Обадил се в полицията, като ги уведомил за случилото се. На място пристигнали полицейски служители, отвели тъжителя в МБАЛ Пазарджик и там му била отказана медицинска помощ и бил освидетелстван. По делото е прието съдебно медицинско у-ние № 312/2008г. от 11.12.08г., издадено от д-р Ф., от което е видно че на тъжителя У. са били причинени оток на носа, оток и масивно кръвонасядане на долен и горен клепач на лявото око, оток на цялата лява лицева половина, хематоми в тилната област на главата, в областта на дясното слепоочие е констатирано разкъсно-контузна рана покрита с кръв, причинени са му болки в областта на лявото ухо и зъбите. В лявата лицева половина и челото са констатирани три хирургически обработени рани с дължина около 3 см. Според д-р ф. уврежданията отговарят по време и начин да са получени така, както съобщава пострадалия У., а именно в резултат на нанесен побой на 11.12.08г. около 05 часа. С тези увреждания на У. е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционният съд. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал основно  показанията на св.Н.. тя е присъствала по време на целият побой, като в показанията си обяснява последователно развитието му и заявява: „ двамата подсъдими, които виждам тук в залата, това са момчетата, които нанесоха побоя на П.. И двамата нанасяха ударите върху тъжителя.”

Че подс.Д. е нанесъл побой на пострадалия У. се установява и от показанията на св.А., както и от обясненията на подсъдимите К. и Д.. 

Обосновано първоинстанционният съд е приел, кредитирайки показанията на св.Н., че и подс.К. е участвал в побоя на тъжителя У.. Когато св.А. е излязъл пред заведението подс.К. вече е бил избягал, което заявява и св.Н..

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че между обясненията на двамата подсъдими са налице противоречия, че те са нелогични и не се подкрепят от показанията на св.Н..

 Подс.Д. твърди, че тъжителят се бил заяждал предишният път и този път като го видял в дискотеката искал да говори с него и да го питал, какъв бил, за да се прави на мъж.

Същевременно подс.Д. обяснява ,че се бил уплашил и въпреки уплахата му, според обяснението на подс.К. отишъл и започнал да бие тъжителя. Подс.Д. също така твърди, че и процесната вечер тъжителят му бил казал нещо, обаче не бил чул точно какво, но на излизане се сбили и може и да го бил ударил, но нямал точни спомени. В противоречие с тези обяснения на подс.Д., подс.К. е категоричен, като заявява: ”тогава Г. не издържа, хвана иго наби”.  

При така събраните гласни доказателства и предвид представеното медицинско удостоверение първоинстанционният съд обосновано е дал вяра на показанията на св.Н., които са непротиворечиви, логични и кореспондират с това медицинско удостоверение.  

Обосновано е прието, че нанесените на тъжителя увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.

Прието е, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпният състав по чл. 130 ал. 1 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Въззивната инстанция счита, че правилно е приложен материалният закон.

Поради високата обществена опасност на подсъдимите и извършеното от тях деяние, обосновано първоинстанционният съд е приел, че и на двамата подсъдимите следва да се наложи наказание лишаване от свобода. Същото им е било наложено в минимален размер от потри месеца.

 Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед личността на подсъдимите и предишните им осъждания те ще следва да изтърпят наказанието лишаване от свобода ефективно.

Законосъобразно е определен първоначалният строг режим в Затворническо общежитие от закрит тип за подс.Д..

Незаконосъобразно по отношение на подс.К. е определен общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затворническо общежитие от открит тип.

Видно от свидетелството за съдимост на подс.К., същият е осъждан по НОХД № 2152/08гг. На Пазарджишкия РС, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца с приложението на чл.  66 ал. 1 от НК.

За да се приложи разпоредбата на чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС следва да е налице хипотезата на чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС.

В настоящият случай обаче при наличието нагорното осъждане на подс.К. на лишаване от свобода, той не се явява осъден за първи път на лишаване от свобода и на същият е следвало да се определи на осн. чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС също първоначален строг режим при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от Закрит тип.

При липса на жалба обаче от частният тъжител, настоящата инстанция счита,  че не може да се влошава положението на подс.К., относно определеният му режим.

Законосъобразно и обосновано Пазарджишкият РС е приел, че предявеният граждански иск, следва да бъде уважен до размера от 1500 лева, като е определил този размер вземайки предвид показанията на св.Н., че около месец след инцидента пострадалият У. е изпитвал болки.  Размерът на иска е съобразен и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Правилно е определена и дължимата ДТ върху уважената част от гражданският иск.

Присъдата на Пазарджишкия РС като правилна ,законосъобразна, обоснована и справедлива, следва да бъде потвърдена, а въззивните жалби, като неоснователни следва да се оставят без уважение.

При разглеждането на делото и постановяването на присъдата настоящата инстанция не констатира допуснати от Пазарджишкия РС съществени процесуални нарушения,  които да водят до отмяна на присъдата.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

                                            Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 271 от 01.07.2009 година,постановена по ЧХД № 883/2009 година на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.