Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                 06.11.2009г.                             град Пазарджик

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Пазарджишкият окръжен съд                                                              наказателен състав

         На 03.11.                                                                                                Година 2009

         В публичното заседание в следния състав:

                 

      Председател: Ивета Парпулова

 Членове:  Коста Стоянов                                                                         

                                                                                                      Димитър Бозаджиев

Секретар: И.Ш.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията Б. ВНЧХД №735 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Същото е по жалба на П.П.- мл.адвокат, в качеството му на защитник на И.М.- тъжител по НЧХД №631/2008г. по описа на РС-Пазарджик срещу присъда №300/11.09.2009г. постановено по цитираното по- горе дело, с която  подсъдимия И.М.А. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.146, ал.1 и по чл.130 ал.1 от НК, като съответно частично са уважени граждански искове за претърпени неимуществени вреди в резултат на тези извършени престъпления. Твърди се, че посочената присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, както и е необоснована. В тази връзка се иска отмяна на присъдата на РС- Пазарджик и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършване на вменените му с тъжбата престъпления, както и да се отхвърлят предявените граждански искове. В тази насока се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят, лично и с адвокат пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът, лично и с упълномощен от него адвокат моли въззивната инстанция да потвърди  постановената от Районен съд- Пазарджик присъда.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда, в съответствие с чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, подадена в срок от легитимирано лице, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

С присъда №300 от 11.09.2009г. по НЧХД №876/2009. по описа на Пазарджишкия районен съд, подс. И.М.А. е признат за виновен в това, че на 04.04.2009г. в гр. Пазарджик е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л.Н.Т. ***, а именно, нарекъл го е “прошлек” в негово присъствие, поради което и на основание чл.146, ал.1 от НК е осъден да заплати глоба в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 1000лв.

Признат е подс. И.М.А., за виновен в това, че на 04.04.2009г. в гр. Пазарджик е причинил лека телесна повреда на Л.Н.Т. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живата, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание на подс. И.М.А. за извършените от него престъпления лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основаниие чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на това наказание за срок от три години.

Осъден е И.М.А., да заплати на Л.Н.Т. сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието  по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлен е предявения граждански иск от тъжителя Т. против подс. А. за размера от 500 до 1000лв., като неоснователен

Осъден е И.М.А. да заплати на тъжителя Л.Н.Т. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлен е предявения граждански иск от тъжителя Л.Н.Т. против подсъдимия И.М.А. за размера от 2000лв до 3000лв., като неоснователен.

Осъден е подсъдимият А. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважените срещу него граждански искове в размер на 100лв.

Осъден е подс. И.М.А. да заплати на тъжителя Л.Н.Т. разноските по делото в размер на 272лв.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

Тъжителят Л.Т. и подс. И.А. се познавали от доста време и отношенията им били добри Подсъдимият почти всеки ден зареждал стока от склад №112 в “Търговията” в гр. Пазарджик, където работел тъжителя. При срещите им се поздравявали и си говорели различни неща.

На 04.04.2009г.- събота преди обяд тъжителят видял, че  подсъдимия идва да зарежда стока от неговия склад. Тъжителят попитал подс. А., как е и пак ли идва за стока, при което подс. А. му казал “Млъкни бе прошляк”. Свидетели на случилото се станали свид. С. Р. и С. Т., които по това време били пред склада. Казаното от подс. А. силно засегнало честта и достойнството на тъжителя Т., същия се почувствал унизен от отправената в негово присъствие обида. Тъжителят тръгнал след подс. А., за да го попита защо го обижда, като след като го стигнал пред склад №116, А. се обърнал и му нанесъл удар с юмрук в лицето му. Впоследствие побягнал и с е скрил в склад №7А, собственост на баща му. В резултат на удара с юмрук нанесен от подс. А., тъжителя Т. получил счупване на носните костици, травматичен оток и кръвонасядане по кожата на носа и лицето. Същият отишъл на лекар, където бил прегледан и му било издадено съдебно- медицинско удостоверение №31/2009г-, в което било посочено, че гореописаните увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при побой. На тъжителят е било причинено разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р Б. П., видно от което се установява, че на тъжителя Л.Т. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

                                                            - 2 -                                         ВНЧХД №735/2009г.

 

От свидетелството за съдимост на подс. А. се установява, е същият е бил осъждан на обществено порицание, но е реабилитиран.

В конкретният казус, в пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства, районния съд е приел, че подс. А. е нанесъл обида, както и лека телесна повреда, с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК

За да направи този извод, Пазарджишкият районен съд обосновано и законосъобразно е кредитирал изцяло приложените по делото писмени доказателства- медицинско свидетелство, съдебно медицинска експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели С. Р., С. Т., Е. Ч. и И. И.. Съответно не е дал вяра на обясненията  на подсъдимия, както и кореспондиращите с неговите твърдения показания на свид. Л. В., М. А., Е. А. и Г. Д. като в тази насока е изложен обстоен анализ, които изцяло се възприема от настоящата инстанция.

При обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, решаващата инстанция е приела за безспорно доказано, че е налице обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, както и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, който извод изцяло се споделя от настоящата инстанция. Правилно и обосновано са очертани обективните признаци на престъпните деяния в мотивите към присъдата, а именно, че на инкриминираната дата подсъдимият с отправената към пострадалия дума “прошлек” е казал нещо унизително за честта и достойнството на последния. Съответно с нанесения от подсъдимият удар с юмрук в лицето на тъжителя му е причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Излагат се възражения в насока, че заключението на вещото лице е необосновано, тъй като възможността нараняванията по лицето на тъжителя да са настъпили при удар с глава от негова страна по посока главата на подсъдимия е неоснователно изключена.

В конкретният казус, е налице съдебно- медицинско удостоверение, изготвена съдебно- медицинска експертиза, заключението което се поддържа от вещото лице- д-р Пеев. От тези доказателства по несъмнен начин е установено конкретното увреждане настъпило за пострадалия. Вещото лице е категорично, че констатираните от него травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени по време към дата 04.04.2009г. Причинната връзка да се  получат тези увреждания е именно противоправното поведение на подсъдимия А., което пряко установено при разпита на свидетелите С. Р., С. Т., Е. Ч.. Свид. И. И. излага данни за последващото състояние на пострадалия и определено няма основание и да бъдат възприети като достоверни неговите показания. Излаганите данни от тези свидетели са последователни и вътрешно непротиворечиви. Действително свид. Ч. твърди, че са нанасяни удари на Л.Т. от страна на А., но за същия се установява, че не е бил в непосредствена близост до инцидента. Този факт определено не може да мотивира настоящата инстанция да игнорира тези показания. Същият не отрича, че конкретно репликите между А. и тъжителя не е чул. За това обстоятелство обаче, преки очевидци за свид. Радулов и Т., които от непосредствена близост са установили конкретните действия на подсъдимия. Следва да се отбележи, по отношение на твърденията на тези свидетели за причинената телесна повреда, е че същите пряко са установили нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето на П.. Същите не са констатирали някакви провокативни действия от страна на последния към А.. От друга страна, видяното и констатирано от тях физическо въздействие и последващ вредоносен резултат кореспондира както със СМУ, така и с съдебно- медицинската експертиза, за която няма основание да не бъде кредитирана. Всичко това са данни, които по съществото си дават основание и на въззивната инстанция да не възприема обясненията на подсъдимия, подкрепени от групата свидетели, на които първата инстанция не дава вяра, както и настоящата. Определено с оглед изводите на възприетите по делото доказателства не може да се приеме заетата от подсъдимия защитна позиция. Твърденията, че е бил удрян определено се подкрепя само от показанията на представените от него гласни доказателства, но писмени такива липсват по делото от които да е видно,че същия има някакви увреждания. Следва да се отбележи, че свид. В. отрича да е видял увреждания по лицето на тъжителя, но от своя страна свид. М. А. не отрича, че “течеше му малко кръв на тъжителя”. Такива противоречия определено са основание да не бъде давана вяра на тези показания.

Относно нанесената обида от страна на защитата на подсъдимия се визира, че всеки един от тях по различен начин описва въпросната нанесена обида и това би следвало да бъде основание излаганите от тях данни да не се кредитират. В случая, с оглед  и на мотивите на първата инстанция няма основание да не бъдат кредитирани твърденията на същите, че са били  по време и на място когато е станал инцидента. Това, че всеки по различен начин описва обидния израз намира своето логично обяснение, че всеки по различен начин е възприел въпросния обиден израз. По съществото си обаче, те възприемат думата “прошлек” и това определено е основание да се кредират, че са чули такъв израз отправен към пострадалия, с които е накърнено честа и достойнството му.

С оглед изложените по- горе доводи да не бъдат възприемани показанията на групата свидетели посочени от защита на подсъдимия относно причинената телесна повреда, същите са относими и към нанесената обида и даващи основание да се приеме, че не тъжителя е отправял обидни изрази, а именно А. е отправил такива към пострадалия.

Субективният елемент от състава на така извършените престъпления правилно е определен, а именно: деянията са извършени виновно с форма на вината- пряк умисъл- чл.11, ал.2 от НК.

С оглед на изложените по- горе съображения не може да се възприеме възражението на защитата на жалбоподателят, че не е налице осъществен състав на вменените престъпни деяния.

Първоинстанционният съд, при определяне на наказанието се е съобразил със степента на обществена опасност на конкретно извършените от страна на подсъдимия престъпления, както и тяхната степен на обществена опасност.

 Правилно е наложено  наказание глоба за извършеното престъпление по чл.146, ал.1 от НК, както и наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съответно е приложена разпоредбата на чл.23 от НК, тъй като са налице две извършени престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. В случая е законово недопустимо е приложението на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като видно от справката за съдимост на подсъдимия рег.№2096/10.06.2009г. същата по отношение на подсъдимия вече е прилагана. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно е прието от първата инстанция, че подсъдимия е осъждан, като е реабилитиран по право. Както се посочи по горе, единствено А. е освобождаван от наказателна отговорност и не може да се приема, че същия е бил осъждан, като впоследствие  е реабилитиран по право.

Определените размери на граждански искове, също са постановени в един справедлив размер, съобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД. В случая, първата инстанция е изложила подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.

При направената служебна проверка, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав не констатира, допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основания за нейната отмяна като незаконосъобразна.

В тази връзка не следва да се възприема и за основателен довода от защитата на А. за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на подсъдимия, тъй като такива не са налице. В тази връзка

                                                                        - 3 -                                         ВНЧХД №735/2009г.

 

последната се позовава, че след като е издадено съдебно- медицинско удостоверение от д-р Борис Пеев, то за същия това е основание да се отведе от изготвянето на съдебно- медицинската експертиза, тъй като са налице съмнения относно неговата обективност.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от НПК ясно визира кои лица не могат да бъдат вещи лица, а именно когато са налице основанията на по чл.29, ал.1, т.1-5 и 7-8 и ал.2 от НПК. В конкретният казус, факта на изготвяне на СМУ от страна вещото лице определено не може да бъде индиция, че е налице някоя от хипотезите визирани по- горе. В тази насока първата инстанция е и изложила своите доводи в протоколното си определение от 11.09.2009г., които изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

С оглед на гореизложеното, постановената присъда на РС- Пазарджик, като правилна и законосъобразна следва да се потвърди, а жалбата на И.М.А. да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкия окръжен съд

                                   

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №300/11.09.2009г. по НЧХД №876/2009г. по описа на Районен съд- Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                   

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                                                

        2.